Тийнейджърът пази яростно личното си пространство

Всеки има право на неприкосновен личен живот – вашите подрастващи син и дъщеря не са изключение.
Стремежът към лично пространство, което никой да не нарушава, е напълно естествен. Тази потребност нараства, колкото повече детето расте. В този момент, да влизате в стаята му, без да чукате и да искате позволение, не е приемливо.

Нарушаването на границите е забранено

Реакцията на сина/дъщеря ви може да е много остра.
Това е така, защото започва неизбежният момент на отдалечаване от родителите. Не му е нужно в живота му непрекъснато да присъстват мама и татко. Той иска да разбере кой е той и да формира своята индивидуалност.
Заедно с това настъпват естествени физиологични и психологични промени. Под напора на хормоните тялото се променя. Мозъкът също изисква лично пространство.
Появяват се нови страхове, желания, кумири, увлечения ... Мама и татко са трасирали пътя, но по него той трябва да премине сам.
Затова

стаята му е неприкосновена зона,

и трябва да остане затворена, а телефонът и компютърът – заключени с пароли.
Това е период на огромни предизвикателства за родителите. За тях е трудно да приемат промяната – какво се е случило с детето им, което да вчера е било мило и ласкаво?
Защо сега става студено и враждебно, забило си е пиърсинг на ушите и носа, а косите  му са зелени или сини?
Струва ви се, че контактът между вас завинаги е загубен.
Не се отчайвайте. Помнете, че детето не винаги се опитва да скрие нещо от вас, но има остра жажда за независимост – това е признак на порастване, необходима фаза от развитието му.

Ето с кои изречения започва скандалът (а може да си ги спестите):

- Ти, като се преструваш, че слушаш, чуваш ли ме въобще?
- Ще ти спра интернета, так да знаеш! 
- Кой ти пише през цялото време?
- Боже, как си се барнала, къде ще ходиш!

Снимка: Guliver / iStock

И за родителите, и за децата е важно да уважават и пазят личното пространство и доверието, защото те са неразделно свързани.
Понякога за родителите изборът е труден – защото от една страна те имат доверие на детето, а от друга неговото желание за самостоятелност и независимост, може да го тласне в грешна и дори опасна посока. Тогава ще се наложи спешна намеса.

Затова по някакъв начин трябва да му покажете, че колкото то по-честно и по-отговорно се отнася към себе си, толкова повече доверие ще има от ваша страна.
Ако обаче се наложи родители не само може, но и трябва да се намесят. Те трябва да защитят детето си и да открият навреме заплахата, дори то само да не я осъзнава. В подобна ситуация всички средства са допустими - и тайна проверка на стаята и проследяване на активностите му на компютъра.
Това че тийнейджърът има право на лично пространство, не означава, че може да прави всичко, което му дойде на ум.
Колкото и да е трудно, помнете, че тази възраст ще премине, а заедно с нея и проблемите, особено, ако съумеете да ги решите с такт, търпение и уважение.
От това как ще се справите, в голяма степен зависят бъдещите отношения с вашите деца. 

По материали на: moms.com, Мона Василева